- Хайде Викторе… давай…скачаме едновременно…и до другия бряг… да видим кой е по – бърз… ехаааааааааааа….. – Мартин изкрещя и се втурна към скалата.
- Ехаааааааа…..- подех и аз.
Засилихме се като вихрогони, скочихме едновременно и фонтан вода се вдигна нагоре.
Загребвах с ръце, запремятах крака, вдишах, издишах и бързах колкото мога.
Но Марто беше една преднина преди мен.
Видях го и засилих темпото, но останах след него.
После спрях и се отпуснах по гръб. Пак останах втори.
Приятели сме с Марто, но беше по-добър от мен в плуването. Аз бях по – добър по математика и физика, но кой ти гледа зубрачите математици. Мацките харесваха повече спортистите и аз затова почнах да тренирам плуването. Там се запознахме с Марто. И станахме почти неразделни. Помагах му в задачите по математика, той ме вземаше на купони със себе си, понеже аз бях в началото доста свит. Имахме обожателки, защото плуването ни оформи телата. Големи симпатяги... Бяхме се издължили, а мускулите на краката и ръцете ни заякнах ...