Глава X
- Хайде, Монти- да сложим момичето да легне! Какво са ти сторили мила? Цялата си в кръв!- вайкаше се Роберта и не можеше да вземе решение какво да направи по-напред. – Доне си ми кърпи... повечко ииии вода, да вода. Донеси ми и шишето спирт!
- Моля те, успокой се малко! Поеми си дълбоко въздух и по-кротко!
- Как по-кротко, кръв няма да ѝ остане?
- До... донес... донесете ми...- дочу се сякаш шепот, а те се извърнаха към нея.
- Какво, какво?- продължи стреснато Роберта.
- Тор... торбичката.
- Монти, иди за всеки случай да провериш дали не е носила нещо със себе си!- той излезе.- Хаиде, мила- оптай се да отвориш очи и спокойно, само спокойно!- катранено-черната лъскава коса на непознатата силно контрастираше с побелялото ѝ лице.
- Виж, Роберта! Намерих това до дървото!- Монти държеше в ръката си нещо като вързопче- малко и стегнато.
- Отвори я..., отвори я...
- Тя ли каза това?
- Ами бълнува- ти какво очакваш? ...