... по стъпките на БУДИТЕЛИТЕ
Пламъците обхванаха с яките си мишци старото дърво и запъплиха тежко, пращейки, нагоре. Църковните камбани забиха тревожно и замлъкнаха. Тънки струйки дим се извиха над дървените покриви на манастира, закътан сред скалите на планината. В тъмната нощ червените светлини озариха небето. Над ждрелото на река Искър кънтяха гласовете на живите - хора, животни и птици. Нищо не можеше да го спаси. Нито отчаяните монаси, нито провидението. Черепишкият пламтеше като факла.
Две очи наблюдаваха грандиозната гледка от другата страна на реката. Малка самодоволна усмивка играеше върху тънките устни на францисканеца. Той видя гърбовете на отдалечаващите се силуети на турските разбойници и брадичката му затрепери. Доволен беше. Прекръсти се и устните му зашепнаха: “In nomine padre end spiritus xanthi...”
Това беше неговата последна дума, тук в тази адска земя, погълната от безвремието, изостаналостта и глупостта на хората, които я обитаваха. Мисията му беше провалена. За п ...