2 мин за четене
/финалът на първа част от романа-пъзел "Калейдоскоп", не знам защо публикувана предварително/
Корабът потъваше нормално. Носът му, забит в айсберг, бавно и спокойно се накланяше напред. Пъргави люде от екипажа сечеха парчета лед и ги носеха в баровете, където веселието стигаше връхна точка. Капитанът вечеряше в едно сепаре с редактора на бордовата многотиражка и му обясняваше, че катастрофата е следствие на лошата навигационна работа на предните корабоводачи. Не че щеше нещо да оправи, но поне да има алиби пред съда. Ако някога извадят кораба, разбира се.
А първият помощник унесено дирижираше бравурното изпълнение на корабния оркестър, като не забравяше да хвърля по някое око към подготвяните спасителни лодки. Защото музиката трябваше да успокоява облечения в красиви униформи екипаж, но пък и лодките нямаше да стигнат за всички.
На мостика щурманът разпалено обясняваше колко е вредно да се говори за айсберги, инфлации, растящи цени на спасителните пояси и други подобни, то с това да се ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse