По три бири и оркестърът да свири
/финалът на първа част от романа-пъзел "Калейдоскоп", не знам защо публикувана предварително/
Корабът потъваше нормално. Носът му, забит в айсберг, бавно и спокойно се накланяше напред. Пъргави люде от екипажа сечеха парчета лед и ги носеха в баровете, където веселието стигаше връхна точка. Капитанът вечеряше в едно сепаре с редактора на бордовата многотиражка и му обясняваше, че катастрофата е следствие на лошата навигационна работа на предните корабоводачи. Не че щеше нещо да оправи, но поне да има алиби пред съда. Ако някога извадят кораба, разбира се.
А първият помощник унесено дирижираше бравурното изпълнение на корабния оркестър, като не забравяше да хвърля по някое око към подготвяните спасителни лодки. Защото музиката трябваше да успокоява облечения в красиви униформи екипаж, но пък и лодките нямаше да стигнат за всички.
На мостика щурманът разпалено обясняваше колко е вредно да се говори за айсберги, инфлации, растящи цени на спасителните пояси и други подобни, то с това да се отклоняват пътниците от правилното разбиране на историческия момент.
До него другият помощник на капитана още по-разпалено водеше преговори за продажбата на предната котва – едно, че нямаше да им трябва, второ – трябваше да се използва струпването на любопитни кораби, яхти, катери наоколо и да им се пробутат сувенири, спомени, пък и нещо, което може да влезе в работа.
А в каютата го чакаше капитанът на голям параход с предложение да купи моторите на „Титаник” за долар. Е, и едно място в добавка – за помощника. И без мотори корабът следваше вертикалния курс, така че защо да не се облекчи малко?
Вярно, околността беше направо затлачена от морски съдове, но те не желаеха да вземат никого от потъващите. Така повелявали правилниците на компанията им и законите на пазарната демокрация.
Щяха да се спасят някои – най-отраканите вече деряха обшивката и правеха индивидуални салове, други тихо подпъхваха пачки на моряците в спасителните лодки, а третите… Третите, научени от историческия опит, дума не отронваха, мълчаха, стиснали здраво устни. За да имат въздух секунда повече…
А имаше какво да се коментира. „Титаник” потъваше спокойно, просто като по учебник…
Други неща - https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски All rights reserved.
