Почти любовник...

"Преди да си тръгнеш, целуна устните ми, каза ми, че никога няма да ме оставиш да забравя тези образи"... A Fine Frenzy - Almost Lover... Хубава песен, нали? Преди да ме забравиш, я слушаше често... плачеше на нея... мислеше си за мен. Е... нещата се менят с времето. Сега аз плача с мисълта за теб, сега аз не мога да живея живота си нормално. Обещах ти вечна любов, обещах ти никога да не те забравям... и ти ми обеща. Запомних последната ти целувка, последното докосване... а ти помниш ли ги? Спомням си и последния път, когато те видях... как лежахме един до друг... аз те помолих да ме прегърнеш, защото имах нужда, а ти ми каза, че пода бил студен и стана... отиде до прозореца и ми обърна гръб. Тогава усетих студа... да, подът наистина беше студен, но го почувствах, чак когато ме остави... и не само подът... сърцето ти беше студено, усмивката ти - също. Казах ти, че искам да си вървя... защо ме притисна към себе си? Защо отказа да ме пуснеш тогава...? Сякаш само за миг ледът се разби на парченца, сякаш само за миг видях слънцето в очите ти... но то залязваше. Помня всичките ти обещания, всичките сълзи... прошката. "Никога не съм искала да си нещастен, мислех, че искаше същото за мен"... Наистина хубава песен. Колко пъти си кавах, че ще те забравя, че няма да страдам, че няма да плача... Всеки път, когато доближавах тези цели, ти се появяваше отново и ме караше да вярвам, че ме обичаш. Да, беше така... виждах го в очите ти, усещах го, когато докосваше устните ми със своите... но после... после сякаш всичко изчезна, а аз отчаяно търсех усещането... Болеше ме и още ме боли. Спомените са единственото съществено нещо, което остави след себе си... и, дори да ме боли от тях, бих дала всичко на света, за да ги запазя завинаги. Даде ми всичко, от което се нуждаех и ми показа какво е да бъдеш обичан... и преди да си тръгнеш целуна устните ми, каза ми, че никога няма да ме оставиш да забравя тези образи... Поздравления! Единственото обещание, което успя да спазиш!
                                                                                                                          18.11.2009г.