12.01.2010 г., 16:37

Почти любовник...

1.4K 0 1
1 мин за четене

"Преди да си тръгнеш, целуна устните ми, каза ми, че никога няма да ме оставиш да забравя тези образи"... A Fine Frenzy - Almost Lover... Хубава песен, нали? Преди да ме забравиш, я слушаше често... плачеше на нея... мислеше си за мен. Е... нещата се менят с времето. Сега аз плача с мисълта за теб, сега аз не мога да живея живота си нормално. Обещах ти вечна любов, обещах ти никога да не те забравям... и ти ми обеща. Запомних последната ти целувка, последното докосване... а ти помниш ли ги? Спомням си и последния път, когато те видях... как лежахме един до друг... аз те помолих да ме прегърнеш, защото имах нужда, а ти ми каза, че пода бил студен и стана... отиде до прозореца и ми обърна гръб. Тогава усетих студа... да, подът наистина беше студен, но го почувствах, чак когато ме остави... и не само подът... сърцето ти беше студено, усмивката ти - също. Казах ти, че искам да си вървя... защо ме притисна към себе си? Защо отказа да ме пуснеш тогава...? Сякаш само за миг ледът се разби на парченца, сякаш само за миг видях слънцето в очите ти... но то залязваше. Помня всичките ти обещания, всичките сълзи... прошката. "Никога не съм искала да си нещастен, мислех, че искаше същото за мен"... Наистина хубава песен. Колко пъти си кавах, че ще те забравя, че няма да страдам, че няма да плача... Всеки път, когато доближавах тези цели, ти се появяваше отново и ме караше да вярвам, че ме обичаш. Да, беше така... виждах го в очите ти, усещах го, когато докосваше устните ми със своите... но после... после сякаш всичко изчезна, а аз отчаяно търсех усещането... Болеше ме и още ме боли. Спомените са единственото съществено нещо, което остави след себе си... и, дори да ме боли от тях, бих дала всичко на света, за да ги запазя завинаги. Даде ми всичко, от което се нуждаех и ми показа какво е да бъдеш обичан... и преди да си тръгнеш целуна устните ми, каза ми, че никога няма да ме оставиш да забравя тези образи... Поздравления! Единственото обещание, което успя да спазиш!
                                                                                                                          18.11.2009г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Криси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Животът е пълен с изненади,
    понякога приятни, понякога неприятни,
    хубавото е, че човек винаги намира сили
    да продължи и да повярва в нови мечти...
    Пожелавам занапред усмихнато слънце над теб да блести
    и много щастие, много любов, и късмет съдбата да ти дари!
    БЪДИ!

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...