"Почувствал ли си го"
Ти си отиде и толкоз. Нищо не ми остави. Само едно изстрадало сърце, купчина разбити мечти и един спомен. Спомен, който все още гори в мен и някак ме крепи. Спомен, макар горещ, парещ, режещ. Споменът за твоето лице. За очите, в които някога грееха звезди. За устните, които някога нашепваха прекрасни слова. За красивата лъжа, която изживях.
Да, лъжа. Една огромна лъжа, но все пак красива. Носеща в себе си сянка на недоверие и болка, но и на щастие и нежност. Нещо мъничко силно ме пробожда всеки път, когато си спомням за теб. Нещо древно, силно. То ме кара нощем да не спя, а да виждам теб. Да не виждам други очи, а само твоите. Да не чувам друго име, освен твоето. Какво е това? Знаеш ли? Изпитвало ли е някога твоето сърце нещо подобно? Моля те, погледни ме в очите и не ме лъжи. Аз вече знам отговора, но искам да го чуя от теб.
Нима нищо на тази стара земя, не е в състояние да те накара да почувстваш нещо? Нима наистина си толкова студен? Наистина ли сърцето ти е из ...