Почувствал ли си го?

                                             "Почувствал ли си го"

     Ти си отиде и толкоз. Нищо не ми остави. Само едно изстрадало сърце, купчина разбити мечти и един спомен. Спомен, който все още гори в мен и някак ме крепи. Спомен, макар горещ, парещ, режещ. Споменът за твоето лице. За очите, в които някога грееха звезди. За устните, които някога нашепваха прекрасни слова. За красивата лъжа, която изживях.

     Да, лъжа. Една огромна лъжа, но все пак красива. Носеща в себе си сянка на недоверие и болка, но и на  щастие и нежност. Нещо мъничко силно ме пробожда всеки път, когато си спомням за теб. Нещо древно, силно. То ме кара нощем да не спя, а да виждам теб. Да не виждам други очи, а само твоите. Да не чувам друго име, освен твоето. Какво е това? Знаеш ли? Изпитвало ли е някога твоето сърце нещо подобно? Моля те, погледни ме в очите и не ме лъжи. Аз вече знам отговора, но искам да го чуя от теб.

     Нима нищо на тази стара земя, не е в състояние да те накара да почувстваш нещо? Нима наистина си толкова студен? Наистина ли сърцето ти е изстинало като камък, като парче лед? Не, не вярвам. И не искам да повярвам. Защото знам, че все пак там, някъде дълбоко в душата ти се крие нещо красиво и ранено. Нещо, което те кара да отблъскваш хората, които те обичат, за да се защитиш. Защо? Защо го правиш? Аз не искам да те нараня. Искам просто да си до мен. Да те обичам, да усещам топлината на любовта ти. Нима това е много? Нима искам толкова много?

     Не. Ти просто не искаш да приемеш истината и да разбереш, че аз те обичам и не искам да те нараня, както ти постъпи с мен. Аз просто исках да ме обичаш. Да докоснеш душата ми и да ми покажеш какво чувстваш. А ти ме отблъсна и смъртоносно ме рани. Сега кървя и плача, но теб те няма, за да видиш, за да чуеш.

     Но защо се чувствам така? Нали теб вече те няма? Има толкова много въпроси, на които търся отговор, но няма кой да ми го даде. Защо толкова боли, въпреки че знам, че повече няма да се върнеш?Не ме лъжи вече. Не ме карай да страдам повече. Защото не мога да понеса каквото и да било още. Вече знам защо така жестоко ме боли. Защото теб те няма и няма да се върнеш вече... Никога...