Подарявам ти живот...
Тъмното и душно пространство, чиято пленница бях от доста време, заличи представата за слъцето, за облаците и цветята... Протягах ръце към стоманените решетки, но ги свивах окървавени... Приютявах се в някой ъгъл, забравила за пронизващия, като острие, хлад... Мислех за крехкия лъч светлина, изникнал ненадейно, за да пречупи болката в гърдите ми... Присвивах очи, уморени от вечно взиране в тъмнината, но изгубвах и слънчевата ласка... Оставах така, в едно постоянно очакване... Бленувах за тая съкровена частичка нежност всеки миг, с всяка преглътната сълза... Осъдена бях на тъмнина... Душата ми се валяше като износена дрипа по прашния под... Сълзите отдавна бяха преглътнати, а очите пресъхнали... Крепеше ме мисълта, че мога да бъда спасена от себе си, да получа прошка и изцерение...
Дали по пътя на страданията наистина се стига до изкупление, до нравствено пречистване...? Можех да разбера единствено ако опитам... И опитах... Доброволно напуснах света на суетата, за да подиря себе си, изплащайки сълзите на обичните ми същества...
Грабнех ли слънчевия лъч, аз щях да се излекувам, да разгърна крилете си и с тях да съборя студените стени... Тишината и тъмнината умъртвяваха сърцето ми... Имах нужда от живот...
Навестяваше ме от време на време надзирателят, за да ми донесе храна или нещо малко, изпратено от съществата зад решетките... Тези, заради които трябваше да се пречистя, за да мога да получа прошка...
На хладната земя поставяше предназначеното за мен, поглеждаше ме с благ приятелски поглед, без да каже нищо и отново затръшваше тежката врата...
Там имаше малка бяла восъчна свещ и едно стръкче цвете... Да, нещата, от които истински се нуждаеше осъдена като мен... От оная пречистваща светлинка на свещта, от оная Хрисова сълза, от оная ласка обич...
Свещта поставих на прозорчето, до последно вярвайки, че пламъкът е по-силен от стоманата... А цветето прислони глава до гърдите ми, стремейки се да засмее изстиналото ми сърце...
Дали надзирателят не беше предусетил потребността от изцерителна светлина за душата ми или просто по човешки искаше да ме стопли... Да очисти от хаоса разнебитения ми свят... На непознатия, на заключения в тъмнината човек, какъвто бях аз, той неволно подари живот... Можех ли да бъда спасена от себе си...? От прегрешенията, от болката...
Една запалена свещ и един копнеж по светлина... Какво повече му трябва на човек, за да отпусне крилата си и да целуне необятността, отвъд духовната застененост... Едно изкупление...
© Петя Стефанова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Радвам се, че писанията ми, ти допадат!
-
Дълбоко ценя написаното от теб.
-
Да,може би чувство на вина,примесено с празнота и липса на обич...
-
Очарован съм от прозата ти! По начина на писане се долавя, че лирическата героиня има непреудолимо чувство за вина, която е дълбоко осъзната и вероятно това я прави изкупена! Прекрасно е! А завършекът е феноменален!
-
Браво!!!
-
Толкова млада, а толкова дълбокомислена и талантлива...!!! Почувствах те с душата си...Пете, много съжалявам, че нямам достатъчно време за прекрасната проза, която твориш.
С обич, Везничке!!!
-
Силно написано!!!
-
"Една запалена свещ и един копнеж по свтлината"
Чудесно е! -
Благодаря ви!
-
ПОздравления!!!
-
Много смислено. Проза, звучаща като поезия. Поздрави!
-
Дълбочината на мислите и идеите е впечатляваща!Миналото поднася много примери за доброволно страдание в името на изкуплението!Поздрави, Петя!
-
"Една запалена свещ и един копнеж по светлина... Какво повече му трябва на човек, за да отпусне крилата си и да целуне необятността, отвъд духовната застененост... Едно изкупление..."
Знаеш ли, Пете замисли ме. Но мисля, че на човек му трябва и още нещо за да освободи духа си и това нещо е сбъдването, за да има какво да изкупува...
Поздрав за идеята! -
Поздравявам те за прекрасната идея - да освободим духа си, да разчупим оковите. Който има нужда от това, ще оцени тази творба по достойнство.
Усмивки за теб, Петя!
-
Аплодисменти,Петя!!!
-
Страхотно ми подействаха твоите мисли...като едно истинско пречистване и изкупление...имаме нужда от това преосмисляне на ценностите...в нашия все тичащ за някъде живот...Благодаря ти, мила Петя...разбрах те. с обич за теб, прекрасна.
-
Не се самокоментирам...!Вероятно у всеки от нас има една такава тъмнична килия,която деформира личността...Духовната сила на човек трябва да бъде пусната на свобода,осмисляйки се чрез пречистване...!
-
Посвещававам го на хората,които истински се нуждаят от освобождение на духа,от едно разчупване на оковите...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
