Apr 3, 2008, 9:20 PM

Подарявам ти живот... 

  Prose
1102 0 18
2 min reading
Тъмното и душно пространство, чиято пленница бях от доста време, заличи представата за слъцето, за облаците и цветята... Протягах ръце към стоманените решетки, но ги свивах окървавени... Приютявах се в някой ъгъл, забравила за пронизващия, като острие, хлад... Мислех за крехкия лъч светлина, изникнал ненадейно, за да пречупи болката в гърдите ми... Присвивах очи, уморени от вечно взиране в тъмнината, но изгубвах и слънчевата ласка... Оставах така, в едно постоянно очакване... Бленувах за тая съкровена частичка нежност всеки миг, с всяка преглътната сълза... Осъдена бях на тъмнина... Душата ми се валяше като износена дрипа по прашния под... Сълзите отдавна бяха преглътнати, а очите пресъхнали... Крепеше ме мисълта, че мога да бъда спасена от себе си, да получа прошка и изцерение...
Дали по пътя на страданията наистина се стига до изкупление, до нравствено пречистване...? Можех да разбера единствено ако опитам... И опитах... Доброволно напуснах света на суетата, за да подиря себе си, изп ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Стефанова All rights reserved.

Random works
: ??:??