2 min reading
Тъмното и душно пространство, чиято пленница бях от доста време, заличи представата за слъцето, за облаците и цветята... Протягах ръце към стоманените решетки, но ги свивах окървавени... Приютявах се в някой ъгъл, забравила за пронизващия, като острие, хлад... Мислех за крехкия лъч светлина, изникнал ненадейно, за да пречупи болката в гърдите ми... Присвивах очи, уморени от вечно взиране в тъмнината, но изгубвах и слънчевата ласка... Оставах така, в едно постоянно очакване... Бленувах за тая съкровена частичка нежност всеки миг, с всяка преглътната сълза... Осъдена бях на тъмнина... Душата ми се валяше като износена дрипа по прашния под... Сълзите отдавна бяха преглътнати, а очите пресъхнали... Крепеше ме мисълта, че мога да бъда спасена от себе си, да получа прошка и изцерение...
Дали по пътя на страданията наистина се стига до изкупление, до нравствено пречистване...? Можех да разбера единствено ако опитам... И опитах... Доброволно напуснах света на суетата, за да подиря себе си, изп ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up