Може би заради своята младост, може би заради нейното излъчване на древна любов, а може би и заради онази невероятно страстна вечер. Кой знае! Но сега бързаше към бара, където се запознаха. Надяваше се, че още се появява там. Освен ако бе решила да скъса с предишната си среда. Позвъни. Никой не вдигна! Не искаше да се откаже. Все пак едно цяло денонощие бе в отпуск! Не му оставаше нищо друго, освен да чака. Взе една бира и седна на онази маса. Тяхната! Огледа се наоколо. Все същото! Едно момиче от бара му се усмихна и тръгна към него. Той само вдигна леко ръката си към нея. Тя кимна и се отказа. От благодарност извика келнера и поръча да и занесат едно питие за негова сметка. Свечеряваше се. Дъждът вече бе спрял. Реши да позвъни отново.
- Кого търсите? – позна нейния глас.
- Само теб!
- Кой сте вие? Този глас ми е непознат! – гласът стана метален и той почувства, че тя ще затвори.
- Не ме ли помниш... Шааде? Тя замълча. - Помниш ли ме? Как с тяло рисуваше всяка нота. Или вече ме забрав ...