Вече с нетърпение всеки път очакваше да слезе на брега и да се видят отново. Господарката на дома отдавна знаеше, че този бял, така го наричаха всички в къщата и той не се обиждаше от това, не търси наслада, а само нейното момиче с име на вишна. И правеше всичко възможно, без да обижда другите клиенти, да осигури нейната свобода за момента. Когато не успяваше, канеше този моряк при себе си и го учеше на чаена церемония. А през това време изпращаше дискретен сигнал до момичето да се „освободи" по-бързо от мъжа при нея.

Но днес като че ли самият Буда бе с тях двамата. Нямаше много клиенти. Сакура го видя през прозореца и зарадвана изтича до вратата. Искаше да е първото нещо, което той ще види. Още повече, че му бе приготвила неочакван подарък.

Той влезе през вратата и остана замаян. Още не можеше да свикне на изящната фигура под яркото кимоно, на плътно прибраните черни коси с вишнев цвят в тях. На блестящите продълговати очи, които по-често го гледаха с непресторена усмивка и все по-рядко с изучаващ поглед. Та какво можеше да скрие от нея? Бе обикновено момче, решило да зареже всичко и да пътува. Попадна на един кораб, после на друг. Постепенно придоби уменията и походката на опитен моряк. Знанията от техникума му помогнаха да си намери работа като радист, но помагаше и на останалите, защото техниката го привличаше.

Поклониха се едновремено един на друг и после я прегърна. Другите момичета го гледаха с любопитство и завиждаха на Сакура. Техният дом на цветята не бе за хората от улицата. Но не бяха много младежите с достатъчно пари, които не се държаха с тях, като робини за по няколко часа.

Тя му се усмихна и докато той търсеше устните й, успя да му пошепне в ухото:

- Днес имам изненада за теб, Божуре мой! Следвай ме.

Поведе го към място в къщата, където не бе влизал до този момент. Коридорите бяха същите, но от вратите не се чуваха онези звуци, родени от любовна игра. Влязоха в стая като нейната. Всичко си бе същото, но му се стори, че ваната е по-голяма и в единия ъгъл имаше завеса. Не я попита за нищо. Бе усвоил златното правило да не бърза и да не я пита за нищо. Макар и трудно, защото кръвта му закипяваше, още щом го докоснеше. Но тя му показа, че само ако търпеливо я следва във всичко, ще получава всеки път неподозирано удоволствие от малките неща.

С леки движения го съблече, свали и своето кимоно и се потопиха заедно във ваната. Този път като змиорка се изплъзваше от ръцете му и не му позволи да я люби. Само шепнеше:

- Изчакай! Още мъничко! Нека първо да ти поднеса моя подарък! Искаш ли го сега?

- Разбира се, мое цвете!

- Добре! Затвори си очите!

Той ги затвори. По едно време само с кожата си почувства леко раздвижване на водата и около него се разнесе някакъв нов нежен аромат. Усети непознати пръсти да се плъзгат по тялото му. Отвори очи. До своята Сакура видя още две дяволити очи. Двете момичета се спогледаха и се засмяха весело. Изчуруликаха си нещо на своя език. После Сакура му пошепна:

- Сега слушай само нея, Божуре мой! И ще бъдеш щастлив!

- Тя е прекрасна. Но аз не искам нея. Искам само теб.

- Зная! И съм щастлива от думите ти. Но не е, което си мислиш! Почакай и ще разбереш!

Обърна се към приятелката си и промълви нещо! Второто момиче се плъзна към него и започна леко да масажира слепоочията му! После спусна ръце към шията и раменете. И когато той започна да чувства топли вълни на удоволствие по цялото си тяло, тя като че ли натисна нещо и желанието му да се слее с нея изчезна. Двете момичета излязоха от водата и с бавни движения избърсаха капките вода една на друга. След това се обърнаха към него и без да се обличат, му подадоха ръка. Той разбра и излезе от ваната. Сакура започна леко да попива водата по любимото и вече тяло, а приятелката и се скри зад завесата в ъгъла. След малко я дръпна и той видя масичка с шишенца и едно ниско легло, което бе покрито с някаква особена материя. Второто момиче му се поклони леко и го покани да легне.

Двете застанаха една до друга. Не вярваше на очите си, че може да има създадени на този свят толкова нежни линии. Все така, без да откъсват поглед от очите му, двете взеха по едно шишенце от масичката. После се изправиха пред него и, бавно въртейки се пред него, започнаха да се обливат с благоуханната течност. Гледаше замаян техния танц. Не усети коя от тях и кога бе намалила светлината. Струйките масло започнаха още по ярко да очертават съблазнителните им извивки. После второто момиче се приближи и се надвеси над него. Косите й бяха още прибрани на кок и можа да види очертанията на шията, капките,  стичащи се по нейното тяло. Благоуханните струйки бавно тръгнаха към зърната. Тя приближи гърдите си към лицето му и две капки бавно капнаха върху лицето му.  Поиска да я прегърне. Сакура задържа ръцете му разтворени и когато се успокои, скри лицето му със своите длани.

Вече не виждаше нищо и изцяло се остави на техните ласки. Чувстваше се като едно бебе, което се радва на майчинските докосвания. Само усещаше, как ароматната течност го обвива и се попива в кожата му. Но не от движенията на ръце. Момичето го докосваше по различен начин с тялото си. От време на време го обхващаше по-силно с бедрата си и започваше да се плъзга напред и назад по него като по любима пързалка. Не остана частица от него, която не позна нежната й гръд или слабини.

Времето отдавна бе спряло. През отворения прозорец подухваше лек нощен ветрец и освежаваше трите пламнали тела. В стаята се чуваше само тяхното развълнувано дишане. Той не можеше да си обясни, как могат непрекъснато да се движат като вълни по него - ту бавно и нежно, ту забързано и притискайки се с по-голяма сила. Не се и стремеше. Бе изненадан колко много нежна енергия имаше в тези две крехки създания.

И когато вече си мислеше, че нищо повече не може да изпита, те леко го обърнаха да легне по корем. Едната от тях превърза очите му с копринен шал и го оставиха за малко. По разнеслия се аромат в стаята, разбра, че те отново се обляха с благовонно масло и след малко почувства техните тела последователно да го галят като копринен чаршаф. Този път не можеше да разбере коя от тях какво прави. Само усещаше зърната им на най-неочаквани места. Но винаги, когато се възбуждаше, една от тях притискаше някаква точка и той отново се успокояваше. Двете разтриваха раменете и бедрата му, сядейки последователно върху тях. И точно когато спокойно се наслаждаваше на притискането на нежните им тела отгоре, едната се отстрани и единствено по задъханото дишане и нежните и зърна по ръцете разбираше, че не си е отишла. Втората само с бедра разтвори краката му и се гмурна под него. Леко го повдигна и като вълна премина отдолу. После се измъкна, обви го като змия и отново се озова отдолу.

Сърцето му се разтуптя още по-силно. Всяко притискане на техните тела отдавна го влудяваше. Вече си мислеше, че ще експлодира.  Тогава те се обвиха едновременно около него и повече никоя не прекъсна неговото желание за любов...

Преди да се разделят, второто момиче с поклон му подаде коприненото шалче, с което му бяха вързали очите. За миг се поколеба. Не знаеше как ще реагира Сакура. А тя само се усмихна загадъчно: