Вече с нетърпение всеки път очакваше да слезе на брега и да се видят отново. Господарката на дома отдавна знаеше, че този бял, така го наричаха всички в къщата и той не се обиждаше от това, не търси наслада, а само нейното момиче с име на вишна. И правеше всичко възможно, без да обижда другите клиенти, да осигури нейната свобода за момента. Когато не успяваше, канеше този моряк при себе си и го учеше на чаена церемония. А през това време изпращаше дискретен сигнал до момичето да се „освободи" по-бързо от мъжа при нея.
Но днес като че ли самият Буда бе с тях двамата. Нямаше много клиенти. Сакура го видя през прозореца и зарадвана изтича до вратата. Искаше да е първото нещо, което той ще види. Още повече, че му бе приготвила неочакван подарък.
Той влезе през вратата и остана замаян. Още не можеше да свикне на изящната фигура под яркото кимоно, на плътно прибраните черни коси с вишнев цвят в тях. На блестящите продълговати очи, които по-често го гледаха с непресторена усмивка и все по-ряд ...