Времето – лъжец. Трябваше да направи една непрекъсната подялба – за вечерта, за днес, за утре. Какво да пренесе. Какво да купи. А на него му беше все едно. То негодуваше тихомълком със своето вечно изплъзване. Тихомълком. Като мъртвец, който не могат да погребат. Изплъзва се. Него го няма...
Всичко е – утре. Днес денят си е отишъл. Има пълнолуние, небето е синьо-лилаво. Кара те да пребледняваш от...Нищо не е свършено, но не може – нито днес, нито тази вечер, нито тази нощ. Неуловимото пак ще дойде, а днес от умора кръвта минава през вените като таралеж през тъмните коридори на опънатите от напрежение нерви. Колебание. Днес или утре. Какво? Трябва да вземе решение. Днес? Все едно да си купи палто за зимата. Хората си купуват палта за зимата. Един ден. Една седмица колебание. Не е лесно да направиш избор, но без него не можеш.
Сякаш беше толкова скоро. А палтото лежи в килера. Износено, старо, като оскотяло животно, което скоро не е виждало слънцето. А за какво беше това палто всъщност? ...