Поетично

ПОЕТИЧНО

Деловодителката сложи входящ номер на стихотворението и попита:

- Имате ли ваш екземпляр да ви дам номера?

Поетът се обърка и изчерви, защото не знаеше какво се очаква от него.

- Какъв номер?

- Как какъв номер, бе младеж? – Жената беше делова, строга и справедлива като съдилище и също толкова сляпа: диоптрите й бяха тъй много, че очите й приличаха на перископ. – Деловоден номер, какъв друг.

- Нямам втори екземпляр.

- Вие, младите, не сте научени на деловодна култура. От мен да мине – намигна му тя някак, защото иззад дебелото стъкло на очилата удължена мигла запърха като кралска пеперуда. – Ще ти дам номера на едно листче.

Поетът започна да пристъпя от крак на крак, правеше така винаги, когато не знаеше какво да каже, къде да се дене или да се скрие.

- Защо ми е този номер, госпожо? – попита.

Лупите се взряха в него с безпокойство и майчина тревога: „Милият, изглежда ми напълно глупав.”

- Разбирам, че си неопитен и леко странен, но нямам време да те обучавам – мило му каза деловодителката. Ето, вземи – подаде му една хартийка. – С този номер ще можеш да проследиш преписката и след две седмици може да се обадиш или най-добре да дойдеш лично, за да видим какво е положението.

Поетът съвсем се отчая, започна да пристъпва още по-бързо от крак на крак. Каза:

- Аз написах стихотворение, исках да благодаря с него за помощта, която оказахте на семейството ми. Затова дойдох, да го донеса.

- Ами чудесно, имаш си вече входящ номер, всичко ти е наред. Ще получиш отговор, нали ти взех адреса. Ако до две седмици не ти изпратим писмо, може да дойдеш тук да проверим преписката.

- Аз...

- Бързам, младежо. Не виждаш ли, че направи опашка зад себе си?

Младежът се засрами и бавно се затътри като метроном обратно към изхода на учреждението. На лицето му бе изписана тревога, объркване и лека дебилност.

След около седмица получи отговор на стихотворението си.

„На Ваш № НТ-98к7/04.03.2015 г.

Уважаеми господине,

Споделените от Вас размисли относно човечността, взаимопомощта и приятелството, оформени поетично, не са в предмета на дейността и сферата на услуги, които предлага нашето ведомство. Няма и адресат на тъжбата ви, данни на причинителя на тези размисли, както и детайли за отчаянието, довело до Вашата благодарност.

Проблемът, който повдигате в изложението си, е препратен в деловодството на друго учреждение, което ще ви изпрати призовка, за да дадете по-подробни обяснения за мотивите си. Моля, не напускайте адреса си и града в близките две седмици.

Ползваме случая да Ви благодарим за донесението.

Ваш, подпис.”

Двете седмици отминаха отдавна, станаха близо два месеца и понеже така и не получи призовка, излезе и без да напуска града, отиде да види къщата на родителите си, която беше санирана с общински средства след дъждовете. За това написа стихотворението – да благодари. От къщата беше останала само малката кухня и още отдалече можеше да се види как старците вътре се топлят на печката, а вятърът духа през временната врата, скована набързо от ламарина и тараби. Разливът на реката беше отнесъл другото.