21.03.2015 г., 10:11

Поетично

891 0 1
3 мин за четене

ПОЕТИЧНО

 

 

Деловодителката сложи входящ номер на стихотворението и попита:

- Имате ли ваш екземпляр да ви дам номера?

Поетът се обърка и изчерви, защото не знаеше какво се очаква от него.

- Какъв номер?

- Как какъв номер, бе младеж? – Жената беше делова, строга и справедлива като съдилище и също толкова сляпа: диоптрите й бяха тъй много, че очите й приличаха на перископ. – Деловоден номер, какъв друг.

- Нямам втори екземпляр.

- Вие, младите, не сте научени на деловодна култура. От мен да мине – намигна му тя някак, защото иззад дебелото стъкло на очилата удължена мигла запърха като кралска пеперуда. – Ще ти дам номера на едно листче.

Поетът започна да пристъпя от крак на крак, правеше така винаги, когато не знаеше какво да каже, къде да се дене или да се скрие.

- Защо ми е този номер, госпожо? – попита.

Лупите се взряха в него с безпокойство и майчина тревога: „Милият, изглежда ми напълно глупав.”

- Разбирам, че си неопитен и леко странен, но нямам време да те обучавам – мило му каза деловодителката. Ето, вземи – подаде му една хартийка. – С този номер ще можеш да проследиш преписката и след две седмици може да се обадиш или най-добре да дойдеш лично, за да видим какво е положението.

Поетът съвсем се отчая, започна да пристъпва още по-бързо от крак на крак. Каза:

- Аз написах стихотворение, исках да благодаря с него за помощта, която оказахте на семейството ми. Затова дойдох, да го донеса.

- Ами чудесно, имаш си вече входящ номер, всичко ти е наред. Ще получиш отговор, нали ти взех адреса. Ако до две седмици не ти изпратим писмо, може да дойдеш тук да проверим преписката.

- Аз...

- Бързам, младежо. Не виждаш ли, че направи опашка зад себе си?

Младежът се засрами и бавно се затътри като метроном обратно към изхода на учреждението. На лицето му бе изписана тревога, объркване и лека дебилност.

След около седмица получи отговор на стихотворението си.

„На Ваш № НТ-98к7/04.03.2015 г.

Уважаеми господине,

Споделените от Вас размисли относно човечността, взаимопомощта и приятелството, оформени поетично, не са в предмета на дейността и сферата на услуги, които предлага нашето ведомство. Няма и адресат на тъжбата ви, данни на причинителя на тези размисли, както и детайли за отчаянието, довело до Вашата благодарност.

Проблемът, който повдигате в изложението си, е препратен в деловодството на друго учреждение, което ще ви изпрати призовка, за да дадете по-подробни обяснения за мотивите си. Моля, не напускайте адреса си и града в близките две седмици.

Ползваме случая да Ви благодарим за донесението.

Ваш, подпис.”

Двете седмици отминаха отдавна, станаха близо два месеца и понеже така и не получи призовка, излезе и без да напуска града, отиде да види къщата на родителите си, която беше санирана с общински средства след дъждовете. За това написа стихотворението – да благодари. От къщата беше останала само малката кухня и още отдалече можеше да се види как старците вътре се топлят на печката, а вятърът духа през временната врата, скована набързо от ламарина и тараби. Разливът на реката беше отнесъл другото.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Живеем в страната на административните абсурди, което е пресъздадено много убедително. Чудесен хумор и горчив край.

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...