Представям си как някъде в бъдещето ще вечерям с дъщеря ми (ако Бог така отреди). Няма да промълви и думичка, ще гледа само в чинията и бързо ще си отиде в стаята. Майчиният инстинкт ще ми подскаже, че и тя преживява същото, през което минават почти всички момичета на нейната възраст. Ще я прегърна, ще избърша сълзите ѝ и ще ѝ дам няколко съвета, които аз никога не получих от никого.
Бъди силна, дъще! Никога не показвай на хората истинските си чувства преди да се увериш, че и те изпитват същото към теб! Никога не смъквай бариерата, докато не се увериш, че човекът пред теб няма да се подиграе и няма да те използва! Хората носят маски, миличка, и не трябва да се чувстваш тъжна и измамена, когато разбереш, че той не е този, за когото го мислеше. И ти някой ден ще сложиш маска на красивото си и невинно лице, за да скриеш тъгата, която се таи в крехката ти душа.
Бъди силна, дъще! Научи се, че щастието ти не зависи от другите! Ти можеш да бъдеш щастлива и без него. Той само ти вреди и те кар ...