- Абе, тате бе, слез от там, бе сине, ще паднеш! – ядосваше се Филип на сина си и не спря да му се кара, докато малкият не скочи от столчето на земята.
- Няма да падна, исках само да взема тая книга от там! – още по-ядосано отговаряше малкият, скръстил като възрастен ръце на скута си, решително заявявайки правото си да се справя сам.
Филип го напуши смях при сериозния, нетърпящ възражения вид на сина му, но успя да се овладее и да си придаде отново авторитетен вид.
- Да беше ми казал, аз щях да ти я сваля!
- Аз пък исках сам! – тропна с крачето си Стилян и отново се намръщи.
В същия миг от другия край на стаята прозвуча ядосаното мяукане на котката им. Филип погледна тревожно по посока на звука. Сигурно малката му дъщеря отново беше дръпнала котката за опашката, въпреки многократните предупреждения. Малката немирница много обичаше да дразни животинката, която пък често пъти й отвръщаше с острите си нокти. Колко обичаше тази домашна бъркотия, забъркана от собствените му деца. Такава топ ...