Полет

Като Икар, аз силно исках да усетя красотата на Слънцето и да летя в облаците небесни, доверявайки се на надеждата, че любовта се рее в синхрон. 

В стремежа си към светлината, заблуден, се разтопих в пламъка му, който изгоря всяка надежда за обич в мен.

То ме дари с нови крила - здрави и остри, които ми напомнят, че мястото ми не е при облаците, небето и Слънцето.

Сега крилата ми са ножове, с които летя ниско, потънал в локвите от кръвта си, пролята от предателството и разочарованието, от онези, кълнящи се във вярност и любов.

Тук няма Слънце, а само тъмнина и болка.

Уютно страдание.