Полет
Като Икар, аз силно исках да усетя красотата на Слънцето и да летя в облаците небесни, доверявайки се на надеждата, че любовта се рее в синхрон.
В стремежа си към светлината, заблуден, се разтопих в пламъка му, който изгоря всяка надежда за обич в мен.
То ме дари с нови крила - здрави и остри, които ми напомнят, че мястото ми не е при облаците, небето и Слънцето.
Сега крилата ми са ножове, с които летя ниско, потънал в локвите от кръвта си, пролята от предателството и разочарованието, от онези, кълнящи се във вярност и любов.
Тук няма Слънце, а само тъмнина и болка.
Уютно страдание.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Martin Dimchev Всички права запазени