Понесе се покрай дърветата, поигра си с листенцата, вдиша дълбоко. Че и въздухът тук горе е по-свеж, по-хладен и сладък да го пиеш. Очите му зорко местността прегърнаха, жаловито той загледа се по залеза. Все го преследваше, но да го докосне не успяваше. Идеше нощ – по тези места студени бяха малките часове, той не щеше да измръзва по клоните или да трепка, чакайки утрото. Затова засили се към земята. Долу, виждаше се една къщица. Самотно стоеше, излъчила бетонните си гърди към облаците, заобиколена от ниска тревица. Нахвърляни бяха кофи някакви, косачка, един ръждясал стол... или шезлонг. Ох, тази думичка изпипа той в гърлото си. Ето, тука ще се приютя. Спусна се и кацна на шезлонга.
Дворчето заграждаха високи телени огради, отблъскващо нови и лъскави. Той им се зачуди, защо пък му е на собственика така върло да отбъсква другарите си? Нима не пътуваха на никъде заедно... е, той знаеше, че не пътуват. От безбрежно време не пътуваха заедно, а остри огради издигаха между себе си другите, ...