Седях на брега и гледах как вълните се разливат до краката ми. Слънцето току-що бе надникнало над хоризонта. Плажът бе съвсем пуст. Наболяваше ме главата от снощното препиване, обаче свежият въздух бързо възстановяваше силите ми. Не мислех, само изпълвах сетивата си с красотите на морето. Беше ми малко тъжно, защото отпуската ми приключваше.
Нещо прошумоля откъм дюната, затова извърнах глава. В първия момент не забелязах нищо, но когато се надигнах, мярнах легнала жена. Пълзеше по корем. Помислих си, че дебне някого. Но наблизо нямаше жива душа, освен мен. Тя не бе усетила присъствието ми, взираше се съсредоточено в брега и се оттласкваше напред с лакти, пъшкайки. Странна гледка.
Беше на около трийсет години, облечена в бяла памучна риза и светлосиня рокля. Кичури от къдравата й черна коса падаха пред очите й и й пречеха да вижда. Дишаше учестено, очевидно бе изморена.
Докато се чудех защо е това пълзене, забелязах, че дамата не си помага с краката. Краката й се влачеха – голи, изпънат ...