13 jul 2019, 22:23  

Помен

  Prosa » Otros
703 0 0
1 мин за четене

Имаше едно момче, момчето умря.
Никой на света не знае, но ние се познавахме. И не че е тайна, просто лесно забравяме. Носеше име на хан. Не знам от какво умря. Защо се сещам за него също не знам, но ми е мило, че се сещам. Той ме е забравил сто процента.

Виждам понякога майка му на снимки. Винаги усмихната, винаги тъжна. Животът е за живеене. Сигурно си представя как е с него още само веднъж. Хубавата му добра усмивка си представя. Как си говорят простички неща. За съседите, за брат му. Тя седи на стар фотьойл в хола, той седи на друг насреща. Тя говори, той я слуша. Показва му снимки: "Виж къде бях, докато те нямаше." Той се усмихва. Усмивката му е печална: "Мамо, мен още ме няма и все ще ме няма. Умрях. Благодаря ти, че те има, че ме носи, че ми даде живот, че сега скърбиш, че ще се срещнем пак. Благодаря ти, довиждане."...

 

Тъжно ми е за момчето с име на хан. Аз съм вече на 33, той си остана на 20.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...