Първа част „РАЖДАНЕТО НА САМОДИВА“
Глава 12: Миналото
Малко момче със зелени коси и шапка като купула на жълъд, си седеше на зелена полянка и се сърдеше. Сърдеше се на големите. Искаха да тръгнат за някъде. А той не искаше. Това място му беше любимото. Искаше да си остане там. Това беше домът им. Не разбираше защо големите искаха да тръгват. Искаше да ги убеди да останат, но не знаеше как. Затова се цупеше надувайки бузи, а въздишаше тежко, когато отново планът в главата му свършеше в безизходица. Толкова го беше разгневило безпомощното му протестиране, че често сълзите му сами се търкулваха по големите му розови бузи.
«Не искам да тръгвам! Не искам да тръгваме никъде! Искам да си останем тук. Заедно всичките. Дори онази досадната Дъбика и онзи доносник Суровица, колкото и да са глупави, искам и те да останат. Защото е по-забавно да сме всички.»
Момчето често започваше да си говори на глас. Защото мислите му вече не можеха да се поместят в главата му. Излизаха навън от устата му, намер ...