Последен полет
Кървясал поглед, желание за мъст, за убийство, за жертва. Да, това е погледът на ловеца. Кучешки лай - ето го желаният момент и усмивката се показа на лицето му, грейнаха пламъци в маслинено черните очи, здрава мъжка ръка с дълги тънки пръсти опипа шапката и я премести така, че козирката да не пречи на гледката. Жадуван момент за един ловец, но не и за дивите гъски. Подплашени от кучетата, летяха без посока, напускаха глездата си в гъстото блато и пореха въздуха, сиви, меки, пухкави пера падаха, не по-скоро плаваха във въздуха и лек ветрец ги носеше насам-натам като пеперуди, пърхащи, смеещи се, играещи. Ятото се разпръсна и последваха изтрел - един, два, три... десетина и мъртвите гъски падаха опръскани с кръв. Победа за нашия ловец, смехът му се носеше гръмко, истерично, ликуваше той и кучето, но не и ятото. Намаля, успяха да се спасят само няколко, от по-старите, хитрите, свикнали вече с ловния сезон. Ловецът свирна и черната хрътка започна да носи една по една убитит ...