Последната годеница
Кралят седеше отпуснат на трона, бездиханен, потънал в тишина. Приличаше на смъртно уморен. Нямаше сили да отвори очи. Чакаше я. Поредната му годеница. Вече не го интересуваше дали е красива. Важното беше да е млада. Жизнена и от знатно потекло. Държеше на качеството. Предишните не оцеляха дълго. Крехките им тела не издържаха на неговия глад. Вече не помнеше броят им. Купуваше мълчанието на близките със злато. Мъката беше скъпа, но неговите съкровища бяха безкрайни.
Защо се бавеше? Предполагаше, че вече никой не желае да даде дъщеря си за кралска годеница. Около престола витаеше много смърт. А смъртта поражда страх. Всеки знаеше, че един ден ще умре, но избягваше да мисли, че на това е обрекъл детето си.
Той като крал-вампир само ускоряваше процеса. Беше чест да издъхнеш под неговите устни, а не от болест или гнусна старост. По лицето му пробяга лека усмивка, която го направи демонично красив. Но очите му останаха затворени. В тях криеше мъртвата си душа. Унесе се.
Сепна се, когато усети тихи стъпки, шумът на скъпа коприна и ухание на живот. Най-накрая. Беше вкочанен от глад.
- Приближи се до мен, дете – промълви той и вдиша прекрасният аромат на новата си годеница. Не бързаше да я погледне. Искаше да я усети с другите си сетива. Не го интересуваше коя е. Плащаше щедро, наказваше жестоко и знаеше, че никой слуга не би го измамил.
Според етикецията тя коленичи в краката му. Подаде малка ръка с остри нокти. Той я хвана и се наведе да я целуне. Така би си помислило всяко момиче, но не и това. Когато заби зъбите си в нея тя не извика. Гледаше го с омраза. Кралят пиеше като обезумял. После неочаквано спря. Започна да проумява, че има нещо странно. Момичето не пищеше. Вкусът в устата му беше друг. Може би демоничен или нещо по-ужасно..смъртоносен.
- Ти..ти..си като мен. Създание на мрака. – гласът му гъгнеше.
- Не драматизирай толкова. Аз съм само последната ти годеница.
Кралят я гледаше изумен. Беше измамен най-подло. Кой си беше позволил да му доведе това чудовище? Съжали, че не я погледна по-рано. Такива очи не притежаваше никоя смъртна.
- Ти и аз сме чудовища на този свят. Но знаеш ли дори в мрака има светлина. Един ден тя побеждава макар, че е само искра като мен. – прошепна годеницата му.
Изправи се прекрасна и надменна.
- Ще умра. – осъзна той.
- Разбира се. Затова съм тук. Привлече ме смъртта около теб, кралю. Играта свърши. Толкова невинни жертви…Толкова жестокост и безкраен глад. Беше неизбежно да не те посетя. Никой не подозира за мен. Невероятно е нали?
И тя си тръгна с падналия мрак. Една мрачна светлина носеща възмездие и покой. На рамото й кацна гарван - тих като смъртта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Катя Иванова Todos los derechos reservados
