Кралят седеше отпуснат на трона, бездиханен, потънал в тишина. Приличаше на смъртно уморен. Нямаше сили да отвори очи. Чакаше я. Поредната му годеница. Вече не го интересуваше дали е красива. Важното беше да е млада. Жизнена и от знатно потекло. Държеше на качеството. Предишните не оцеляха дълго. Крехките им тела не издържаха на неговия глад. Вече не помнеше броят им. Купуваше мълчанието на близките със злато. Мъката беше скъпа, но неговите съкровища бяха безкрайни.
Защо се бавеше? Предполагаше, че вече никой не желае да даде дъщеря си за кралска годеница. Около престола витаеше много смърт. А смъртта поражда страх. Всеки знаеше, че един ден ще умре, но избягваше да мисли, че на това е обрекъл детето си.
Той като крал-вампир само ускоряваше процеса. Беше чест да издъхнеш под неговите устни, а не от болест или гнусна старост. По лицето му пробяга лека усмивка, която го направи демонично красив. Но очите му останаха затворени. В тях криеше мъртвата си душа. Унесе се.
Сепна се, когато усе ...