Тя е на 90. Години!...Разказаха ми, че е странна птица, интересна, интригуваща, жизнена, фина, артистична, пъстра. Веднага нещо вътрешно ме погъделичка. Опитът ми замълча, не реагирах външно, но планът автоматично беше готов – ще се срещна с нея и ще напиша нещо, за да открия тайната на творческото и женското й дълголетие. Взимам телефон, уреждам си среща с меден глас и получавам покана за гостуване. Естествено тя живее в центъра. Посреща ме с японско кимоно и копринена лента на главата. В ръката й има наргиле и отвътре ухае на канела и индийско орехче. Почти се плъзга по пода със златисти чехли с малък ток. Завесите са спуснати и е леко сумрачно, но има запалени свещи и отблясъците им са върху мебели от орех – инкрустиран шкаф, малк скрин, маса с изящни крака, които завършват с малки лъвски лапи, диван с пъстра дамаска и възглавнички с пискюли. И картини, много картини, по всички стени. Има нещо като зимна градина с много цветя, звучи Шопен и звуците се допълват от мекия шум на шадрав ...