13
Изведнъж витрината, пред която бях застанал се пръсна с трясък. Инстиктивно погледнах нагоре, а на покрива на отсрещната сграда един червен шал се развяваше от лекото подухване на вятъра. В следващата скунда бицепсът ми пламна. Кръвта шурна моментално, напояваяйки сакото ми. Отскочих встрани, превъртях се върху плочките, изправих се набързо и се втурнах по тротоара. Бягах така, сякаш Дявола ми диша във врата и в известна степен беше така. Тичах на ръба на възможностите си. През ума ми не премина нито една ясна мисъл, но усещах, че вътрешно умрях. Почувствах се изпразнен, изцеден. Дават ти ключа за Рая, в последствие разбираш, че портите, които отключваш водят право към Ада. Беше извратено.
Свих в една странична алея, като се надявах да остана извън обсега на Марк. Продължавах да тичам със същата ярост- енергията ми извираше сякаш от бездънен извор. Прескочих една кофа за боклук и видях, че алеята има няколко разклонения. Тъкмо реших да завия наляво, а зад ъгъла се подаде една ухилен ...