ПРАЗНИК
Появи се.
Кога, откъде, никой не разбра.
Призрак. Черен, мръсен, окъсан, дрипав…
Едната ръка неестествено виси. Дясната. По-къса и като че няма и пръсти. С лявата върши всичко. С нея се и кръсти. Прави това често. Смътно се дочува:
-Господи, плости!
Че се появи, разбраха от Чочо и Хубавицата. Те реагираха веднага. Някой беше влязъл в тяхна територия. Запънали лапи в земята и протегнали муцуни, злобно ръмжаха. До тях трите отрока на Хубавицата, едва проходили, подскачаха и лаеха.
Призракът не им обръщаше никакво внимание. Ровеше из контейнерите за боклук. Изваждаше, оглеждаше, връщаше, отделяше настрана. Изчезваше за кратко, понесъл купчина от изваденото. Връщаше се. И пак ровене, сега в другия край на улицата. От другите контейнери.
И хората го забелязаха. По-точно го чуха. Който и да минеше покрай призрака, той спираше да рови. Изправяше се. Покланяше се и промълвяваше.
-Добъл ден. Бог да е с Вас.
И се прекръстваше.
И отново се заравяше в кофите. ...