27 feb 2019, 9:46

Предадена 

  Prosa » Cartas, Otros
855 2 2

 

Докато аз се пазех за теб, ти вече отдавна си ме предавал. И съвсем по "мъжки" се прикриваше с мълчание. Онова коварното, което считах за себе си като наказание.
Търсех причината в мен, чудех се кога и как съм наранила рачешката ти душа.

И докато аз се обвинявах, ти си материализирал неведнъж плътското си желание...
Колко жалко! Светът е пълен със самотни сърца...
А аз своето обрекох го на грешния човек...
Каква ирония само!


25.02.2019 г.

 

 

 

из "Писма до моето Раче"

 


 

© З. Райкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • written-springs , не цялостно ежедневие. Един период. Не кратък. Но болезнен. На заблуда. И самозаблуда.... Пробуждане от дълбок сън, но без презареждане. А умора.... в най-широкият и аспект на емоциите.



    iskra1304 , стана ми много интересно
    Може би на лично
    Още едно отваряне на очите, не е лошо
  • Ежедневието е пълно с илюзии, а?
    Поздравления!
Propuestas
: ??:??