zuzara (З. Райкова) zuzara (З. Райкова)
1 91
27.02.2019 г., 9:46

Предадена

1.2K 2 2

 

Докато аз се пазех за теб, ти вече отдавна си ме предавал. И съвсем по "мъжки" се прикриваше с мълчание. Онова коварното, което считах за себе си като наказание.
Търсех причината в мен, чудех се кога и как съм наранила рачешката ти душа.

И докато аз се обвинявах, ти си материализирал неведнъж плътското си желание...
Колко жалко! Светът е пълен със самотни сърца...
А аз своето обрекох го на грешния човек...
Каква ирония само!


25.02.2019 г.

 

 

 

из "Писма до моето Раче"

 


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© З. Райкова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • zuzara (З. Райкова)
    zuzara (З. Райкова)
    written-springs , не цялостно ежедневие. Един период. Не кратък. Но болезнен. На заблуда. И самозаблуда.... Пробуждане от дълбок сън, но без презареждане. А умора.... в най-широкият и аспект на емоциите.



    iskra1304 , стана ми много интересно
    Може би на лично
    Още едно отваряне на очите, не е лошо
  • written-springs (А.Д.)
    written-springs (А.Д.)
    Ежедневието е пълно с илюзии, а?
    Поздравления!

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Проза 2.6K 5.0

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Проза 5.4K 5.0

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Проза 3.7K 5.0

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Проза 3.7K 5.0

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Проза 2.2K 5.0

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Проза 4.3K 5.0