Пътувахме близо два часа. Високи борови гори се простираха от двете страни на пътя. Радиото не млъкваше и взе да ме боли глава. Мистър Смит си гледаше пътя и само от време на време усмивка се плъзгаше по лицето му и ме поглеждаше настойчиво. Въобще не можех да се ориентирам къде сме.
Все още се оглеждах, когато една табела иззад завоя изскочи една голяма табела „ЛУКСОЗНИ ХИЖИ КАТРИН – вани с джакузи, нощувки, ресторант, бар, ресторант”. Той даде мигач и зави на дясно. Пред нас изникнаха няколко къщички с дебели дървени стени и един голям паркинг, заобиколен от грамадни дървета. В началото на паркинга се виждаше ресторант с неонови реклами, които бляскаха и подканяха клиентите.
Спряхме пред къщичката, която беше в края на паркинга. Джон излезе, отвори ми вратата и ми подаде ръка. Аз нямах друг избор, освен да изляза и да тръгна с него. Пръстите му се плъзнаха около кръста ми и ме хвана здраво в мечешка прегръдка. Наклони глава и устните му се плъзнаха по шията ми. Стиснах устни, за да н ...