Предопределение

                                                                                                                                        Посвещавам на всички Жени,

                                                                                                                                        всички работници на Светлината

                                                                                                                                        и моя Учител

     В усмивката му имаше нещо загадъчно. Тези топли, тъмни очи. Като ги погледнеше, потъваше дълбоко, дълбоко и нямаше връщане назад. Изгубваше се, не помнеше коя е, къде е, оставаше само Той! Сънуваше ли или беше в транс? Не знаеше...

-   Добро утро, Слънчице! Наспа ли се? - топлата ръка на Анджи нежно се плъзна по голия ù гръб. Тя измърка от удоволствие. Мирисът на прясно сварено кафе приятно погъделичка изостреното ù обоняние. Почувства как новият ден напира в сърцето ù и се усмихна все още сънено. Две здрави мъжки ръце я сграбчиха в любовна прегръдка.

-  Не , не! Днес не, Мило! Имам толкова много работа! Четири планови операции и кой знае какво още! Тя се изплъзна ловко от захвата му и го целуна горещо по влажните му устни.

-  Утре миличък, утре! - в тона ù имаше кротко извинение и обещание за нещо повече, но не сега. „Пак това Утре. А днес, днес няма ли да живеем” – пробягна в ума му, но смирено отпусна хватката. Никол, неговата голяма любов, как може да ù противоречи. Никога!

     Денят беше шеметен, следваха изненада след изненада. Никол беше хирургична сестра. Помагаше при операциите на пациентите в една голяма болница. Трудна работа. Имаше какви ли не случаи. От тежки, по-тежки. Днес беше необичаен ден. Четири планови операции и три извънредни, докато не дойде и поредният спешен случай. Пътна катастрофа, с много контузии и кръвонасядания. Хирурзите се бориха за живота на пациента геройски, но нещо се обърка, а тъкмо бяха свършили и мислеха да го преместват в интензивното.

-   По дяволите, докторе! Направете нещо! Изпускаме го! - каза  хирургът на анестезиолога, който беше редом до няколко прибора, следящи състоянието на пациента.

     Не можаха да направят нищо.

-  Отбележете: „Час на смъртта 15.30, днес 21.12.2012 година. Име: Иван Янкулов - самолетен пилот”. Думите на хирурга отекнаха глухо в съзнанието на Никол, но точно те отключиха Предопределението.

-  Закарайте го в... Знаете къде! – количката с още не изстиналото тяло изскърца протяжно и зави по коридора към дъното на етажа, където бяха асансьорите. Санитарът, поемащ пациента, отдръпна чаршафа и погледна лицето на безжинения вече човек. „Какъв хубав и силен мъж, в разцвета на силите си” - помисли си той. Никол вървеше след него като в транс. В помещението, където мъртвите оставаха известно време, беше тежко. Миришеше на формалин и въздухът беше застоял. Чак ù се повдигаше, въпреки дългогодишната ù практика. Остана насаме с Него, санитарът побърза да си тръгне. И... Нещото се Случи Отново! С ръце напред, тя направи наколко движения, вдъхна три пъти в лицето на безжизненото тяло и видя как човека започна да диша. Страните му поруменяха и се изпълниха с Живот.

     Шест месеца по късно Пилот Първи клас Иван Янкулов приземи майсторски авариралият му самолет с 186 пътника на борда, между които и две „индигови” деца и едно „кристално” - екзотични цветя на  Новия Живот и Новия Свят. Това беше  Неговото Предопределение...

     Топлите, кафяви очи на Учителя се усмихваха отново загадъчно. Тя потъваше в тях дъбоко, дълбоко. Нямаше измъкване, а и Никол Обичаше това! Поредното Предопределение в нейния живот!  Та те бяха стотици!

08.03.2012г.                                                                                                                                           Ахаир