Предопределение
Посвещавам на всички Жени,
всички работници на Светлината
и моя Учител
В усмивката му имаше нещо загадъчно. Тези топли, тъмни очи. Като ги погледнеше, потъваше дълбоко, дълбоко и нямаше връщане назад. Изгубваше се, не помнеше коя е, къде е, оставаше само Той! Сънуваше ли или беше в транс? Не знаеше...
- Добро утро, Слънчице! Наспа ли се? - топлата ръка на Анджи нежно се плъзна по голия ù гръб. Тя измърка от удоволствие. Мирисът на прясно сварено кафе приятно погъделичка изостреното ù обоняние. Почувства как новият ден напира в сърцето ù и се усмихна все още сънено. Две здрави мъжки ръце я сграбчиха в любовна прегръдка.
- Не , не! Днес не, Мило! Имам толкова много работа! Четири планови операции и кой знае какво още! Тя се изплъзна ловко от захвата му и го целуна горещо по влажните му устни.
- Утре миличък, утре! - в тона ù имаше кротко извинение и обещание за нещо повече, но не сега. „Пак това Утре. А днес, днес няма ли да живеем” – пробягна в ума му, но смирено отпусна ...