27 dic 2012, 0:10

Представи си

  Prosa » Otros
1.2K 0 14
2 мин за четене

 

 

Представи си, че с теб живеем в една плоскост като две точки, всяка в центъра на своята си окръжност. Колко ли ще е безсмислено триста и шестдесет пъти в годината, по веднъж на ден, ти да атакуваш въображаемата граница на близостта ни, а през останалите пет да се чудиш къде е тя? Пет пъти в годината - на Коледа, на Нова година, на 1 март, на 8 март и на рождения ми ден ти се появяваш, за да ме впримчиш в обятията си, а през останалото време надничаш в публикациите ми, за да се разсееш от грижите си. Същото правя и аз с твоите, но не съвсем.

 

Аз ти се радвам, без да изписвам името ти навсякъде и при всеки повод. За мен ти си Лице. Личност. Изречение. Смисълът, който пазя като спестена бяла паричка за черни дни. На Коледа изгубих представа коя съм благодарение на теб. Какво ли не бях - коледна шишарка, мишка пред камина, пламъче от свещ, око на джудже, носле на еленче, панделка върху лъскав подарък и тъй нататък и тъй нататък? Смешно ли ти е?

 

Искаш ли нещо? Вода, сок, кафе, количка? Кърпичка?! Ето ти кърпичка. Знаеш ли, аз си падам по единичните неща, по уникатите, както е модерно да се наричат днес: едно дете - моето си, една любов - моята си, едно бъбрене, ама сладко и на уше, една снимчица или картинчица, дето да ти е драго да си я носиш под миглите, че да ти подпира очите, една безсъница, ама вперена в летния необят, и разбира се една граница, правеща разлика между реално и виртуално, между интимно и обществено, между истинско и… хубаво де, виждам, че продължавам да те разсмивам. Въобразявах си, че с теб ще успеем да си поговорим, пък то - говоря само аз, а ти само се подхилваш.

 

Искам да пораснеш - на височина. Вече си твърде широк. Искам да поемеш отговорност за емоциите, които предизвикваш с появата си. Да не игнорираш желанията на другите. Да не натрапваш присъствието си в храма на душата ми. И да не позволяваш на собствените си представи за радост, за празничност, за етичност, за общност, за привързаност, за обич и любов да нараняват центъра на моята окръжност. Ти си… всъщност ти си Нежеланият Празничен Таг.  Представи си, че би могъл да бъдеш някой друг. Би ли опитал следващия път?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Развълнува ме Светле!Благодаря ти!
  • " ОБОЛЯВА" "Усмихна ме" и други такива езикови деформации не ми доставят удоволствие. Лина, знаеш моите реални симпатии към теб и не ми се сърди ако такива думи -неологизми не ми харесват.
  • Немалко хора трябва да пораснат на височина, Лина, или да престанем да бъдем само монолог, защото иначе винаги ще бъдем само забавление за разсейване от грижите... Весели празници
  • температурната
    разлика
    в нашите
    възприятия
    превръща
    абсолютното
    всичко
    в различни
    понятия
    ==========
    Сърдечни поздрави!* Успешна 2013-та
  • "Нежеланият Празничен Таг"
    дали ако този НПГ се почувства като такъв поне едни път ще усети чувството

    Хубав текст!
    Поздрав!

Selección del editor

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...