27.12.2012 г., 0:10

Представи си

1.2K 0 14
2 мин за четене

 

 

Представи си, че с теб живеем в една плоскост като две точки, всяка в центъра на своята си окръжност. Колко ли ще е безсмислено триста и шестдесет пъти в годината, по веднъж на ден, ти да атакуваш въображаемата граница на близостта ни, а през останалите пет да се чудиш къде е тя? Пет пъти в годината - на Коледа, на Нова година, на 1 март, на 8 март и на рождения ми ден ти се появяваш, за да ме впримчиш в обятията си, а през останалото време надничаш в публикациите ми, за да се разсееш от грижите си. Същото правя и аз с твоите, но не съвсем.

 

Аз ти се радвам, без да изписвам името ти навсякъде и при всеки повод. За мен ти си Лице. Личност. Изречение. Смисълът, който пазя като спестена бяла паричка за черни дни. На Коледа изгубих представа коя съм благодарение на теб. Какво ли не бях - коледна шишарка, мишка пред камина, пламъче от свещ, око на джудже, носле на еленче, панделка върху лъскав подарък и тъй нататък и тъй нататък? Смешно ли ти е?

 

Искаш ли нещо? Вода, сок, кафе, количка? Кърпичка?! Ето ти кърпичка. Знаеш ли, аз си падам по единичните неща, по уникатите, както е модерно да се наричат днес: едно дете - моето си, една любов - моята си, едно бъбрене, ама сладко и на уше, една снимчица или картинчица, дето да ти е драго да си я носиш под миглите, че да ти подпира очите, една безсъница, ама вперена в летния необят, и разбира се една граница, правеща разлика между реално и виртуално, между интимно и обществено, между истинско и… хубаво де, виждам, че продължавам да те разсмивам. Въобразявах си, че с теб ще успеем да си поговорим, пък то - говоря само аз, а ти само се подхилваш.

 

Искам да пораснеш - на височина. Вече си твърде широк. Искам да поемеш отговорност за емоциите, които предизвикваш с появата си. Да не игнорираш желанията на другите. Да не натрапваш присъствието си в храма на душата ми. И да не позволяваш на собствените си представи за радост, за празничност, за етичност, за общност, за привързаност, за обич и любов да нараняват центъра на моята окръжност. Ти си… всъщност ти си Нежеланият Празничен Таг.  Представи си, че би могъл да бъдеш някой друг. Би ли опитал следващия път?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Развълнува ме Светле!Благодаря ти!
  • " ОБОЛЯВА" "Усмихна ме" и други такива езикови деформации не ми доставят удоволствие. Лина, знаеш моите реални симпатии към теб и не ми се сърди ако такива думи -неологизми не ми харесват.
  • Немалко хора трябва да пораснат на височина, Лина, или да престанем да бъдем само монолог, защото иначе винаги ще бъдем само забавление за разсейване от грижите... Весели празници
  • температурната
    разлика
    в нашите
    възприятия
    превръща
    абсолютното
    всичко
    в различни
    понятия
    ==========
    Сърдечни поздрави!* Успешна 2013-та
  • "Нежеланият Празничен Таг"
    дали ако този НПГ се почувства като такъв поне едни път ще усети чувството

    Хубав текст!
    Поздрав!

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...