8 sept 2014, 17:27

Предупреждението

  Prosa » Relatos
1K 0 7
1 мин за четене

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕТО

 

 

            Мозъкът му обработваше трескаво тази идея, когато стъпи на пешеходната пътека. Току що беше прочел съобщението за конкурс за кратък фантастичен разказ и мислено чертаеше сюжетната линия: нещо за свършека на света, за пророчествата, предупрежденията, поличбите за неизбежен край.

По-скоро чу, отколкото усети удара и ускорението. Покрай него бясно препуснаха стоманеносивите стени на тунела и все по-близка и ярка ставаше светлината отпред. Чувстваше се някак си все по-леко, по-радостно и благодатно, когато чу Гласът и Словото:

- Не, ще трябва да те върна, за да си довършиш разказчето, дано този път чуят предупреждението Ми, че в тази нескончаема борба за власт, печалба и пари, победени ще са всичките.

            И тогава се появи и започна да нараства болката: тъпа, после остра, раздираща, нетърпима. Пред погледът му в мъглата изплуваха неща, а нещата полека взеха да придобиват контури и цвят. Пръстите на една ръка преминаха пред очите му и го освободиха от кислородната маска. Въздухът миришеше остро на болница, а при издишането устата му издаде хрип и стон.

            След седмица го посетиха децата му. Донесоха му цветя, плодове и 9-ет инчов таблет. Същата вечер, превъзмогвайки болката започна да въвежда: „Мозъкът ми обработваше трескаво идеята за кратък фантастичен разказ, когато стъпих на..."




¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лордли Милордов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Няма да пея, а ще бия, Надя, ако и да не е Богуугодно!
  • Ех, Милорд!Като ми пееш,Пенке ле,кой ли ми те слуша...
  • Много си права, Вики! Аз смия рядко спазвам прдупредителните знаци и затова се самоопредлям като грешник, но ми се иска по-малко до са хората като мен

    Ласкаеш ме , Дани
  • По-лесно е да измислим предупреждение, отколкото да го забележим, когато е отправено към нас
  • Ииии...сега е наред краткия фантастичен разказ
    Няма да казвам "много си добър", че твоите критици да не ми прегризят вратната жила
    Ама си е чиста истина!

Selección del editor

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...