8.09.2014 г., 17:27

Предупреждението

1K 0 7
1 мин за четене

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕТО

 

 

            Мозъкът му обработваше трескаво тази идея, когато стъпи на пешеходната пътека. Току що беше прочел съобщението за конкурс за кратък фантастичен разказ и мислено чертаеше сюжетната линия: нещо за свършека на света, за пророчествата, предупрежденията, поличбите за неизбежен край.

По-скоро чу, отколкото усети удара и ускорението. Покрай него бясно препуснаха стоманеносивите стени на тунела и все по-близка и ярка ставаше светлината отпред. Чувстваше се някак си все по-леко, по-радостно и благодатно, когато чу Гласът и Словото:

- Не, ще трябва да те върна, за да си довършиш разказчето, дано този път чуят предупреждението Ми, че в тази нескончаема борба за власт, печалба и пари, победени ще са всичките.

            И тогава се появи и започна да нараства болката: тъпа, после остра, раздираща, нетърпима. Пред погледът му в мъглата изплуваха неща, а нещата полека взеха да придобиват контури и цвят. Пръстите на една ръка преминаха пред очите му и го освободиха от кислородната маска. Въздухът миришеше остро на болница, а при издишането устата му издаде хрип и стон.

            След седмица го посетиха децата му. Донесоха му цветя, плодове и 9-ет инчов таблет. Същата вечер, превъзмогвайки болката започна да въвежда: „Мозъкът ми обработваше трескаво идеята за кратък фантастичен разказ, когато стъпих на..."




Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лордли Милордов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Няма да пея, а ще бия, Надя, ако и да не е Богуугодно!
  • Ех, Милорд!Като ми пееш,Пенке ле,кой ли ми те слуша...
  • Много си права, Вики! Аз смия рядко спазвам прдупредителните знаци и затова се самоопредлям като грешник, но ми се иска по-малко до са хората като мен

    Ласкаеш ме , Дани
  • По-лесно е да измислим предупреждение, отколкото да го забележим, когато е отправено към нас
  • Ииии...сега е наред краткия фантастичен разказ
    Няма да казвам "много си добър", че твоите критици да не ми прегризят вратната жила
    Ама си е чиста истина!

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...