ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕТО
Мозъкът му обработваше трескаво тази идея, когато стъпи на пешеходната пътека. Току що беше прочел съобщението за конкурс за кратък фантастичен разказ и мислено чертаеше сюжетната линия: нещо за свършека на света, за пророчествата, предупрежденията, поличбите за неизбежен край.
По-скоро чу, отколкото усети удара и ускорението. Покрай него бясно препуснаха стоманеносивите стени на тунела и все по-близка и ярка ставаше светлината отпред. Чувстваше се някак си все по-леко, по-радостно и благодатно, когато чу Гласът и Словото:
- Не, ще трябва да те върна, за да си довършиш разказчето, дано този път чуят предупреждението Ми, че в тази нескончаема борба за власт, печалба и пари, победени ще са всичките.
И тогава се появи и започна да нараства болката: тъпа, после остра, раздираща, нетърпима. Пред погледът му в мъглата изплуваха неща, а нещата полека взеха да придобиват контури и цвят. Пръстите на една ръка преминаха пред очите му и го освободиха от кислородната маска. Въздухът миришеше остро на болница, а при издишането устата му издаде хрип и стон.
След седмица го посетиха децата му. Донесоха му цветя, плодове и 9-ет инчов таблет. Същата вечер, превъзмогвайки болката започна да въвежда: „Мозъкът ми обработваше трескаво идеята за кратък фантастичен разказ, когато стъпих на..."
© Лордли Милордов Всички права запазени