Иво чувстваше как тези думи засядат някъде дълбоко в него и предусещаше, че никога няма да го напуснат.
Част трета
Човекът с ореола стана и изрече за последно:
- Знай, че и Тук, в хранилището на вечния живот, всеки продължава да бъде
подлаган на изпитания. С теб ще се видим след ден, след десет или повече тукашни години, т.е. тогава, когато ние почувстваме, че се нуждаем от теб. Запомни, че със сигурност ще се видим.
Иво остана сам. Беше напълно шашардисан, а мислите му се въртяха като бесни. Тръсна глава, после приклекна десетина пъти, като се изправяше с високо разтворени ръце и накрая си разтри слепоочията. Опита се трезво да анализира случилото се преди малко. От какъвто и ъгъл да го погледнеше, както и да го завърташе, то си оставаше факт.
Пред него отново се изпречи дългата дясна маса и той се учуди, но с известна доза задоволство, че е помогнал на толкова много гълъби и врабчета, на бездомни кучета и хора. Спомни си също, че когато минаваше покрай масата, придружен от човека с о ...