Преразказана история
Искаше ми се днес да напиша нещо свое, позитивно. Неделя е все пак. Почиваме си. Веселим се, или по някакъв друг начин, прекарваме приятно времето си.
Но..., ах тази случайност!
Попаднах на една притча, която много ми хареса, и ме накара да се замисля.
Реших да я споделя с вас.
Надявам се да ви хареса. А на тези, които я знаят, предварително се извинявам!
Преди доста време, при един ковач, влязъл необичаен клиент.
Самата Смърт с коса в ръка. И най-учтиво го помолила да наточи косата й.
И той, горкия , точи косата, изтръпнал от ужас и си мисли, че тя е дошла за него.
Точи ковача и си мърмори под нос:
- Не мога да повярвам, че държа в ръцете си оръжието, покосило живота на толкова много хора..
Обаче Смъртта имала остър слух, чула мърморенето на ковача, и рязко се обърнала към него:
-Аз никого не съм убивала, нито един човек!
Не аз, а вие се избивате едни други, и обвинявате мен.
Някога, аз бях красива девойка. Аз посрещах душите на хората и ги съпровождах към мястото, което им е отредено за упокой.
А сега съм надянала тези черни дрехи, за да не се вижда кръвта по мен. Сложих качулка, за да не се виждат сълзите , които бликат от очите ми, защото аз не мога да прекратя този ужас, и цялата тази ваша ненавист..всички тези войни, и кръв...
И днес аз съм една старица. Вие ме направихте такава.
И като казала това, Смъртта взела косата, обърнала се и тръгнала да излиза.
А ковачът тихо я попитал:
- А защо ти е тогава тази коса?
Смъртта го погледнала и отвърнала:
- Пътят към Рая...той отдавна е обрасъл в трева !
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Живко Делчев Todos los derechos reservados
