Кой?

Данчо Койчев ли?

Ами тръгнете по главната улица от центъра на селото  към Бойкини. Подминете ли училището, завийте вдясно. Ще  видите грамадна старовремска дървена протка(1). Обикновено пред нея седи едно малко конче с ръждив цвят и размахва небрежно опашка пред каруца със сенце. Та видите ли го, стигнали сте дома на Койчев, но зарад коня всички  му викаме  Кончев.

Самият Данчо с нищо няма да ви впечатли. Той е един такъв дребничък и слаб. Винаги ми е напомнял на  мушица с тез големи очи, и тая негова душица, крехка и прозрачна кат крилца. Дори като се ядоса за нещо дребно на булката си, тя досадно ще му махне с ръка и ще му рече: „Ай стига си бръмчал!”

             Забележителното на това негово конче с налудничав  поглед, зарад което го прекръстихме е, че има памет животното, пък и не пие. За разлика от стопанина си, който колкото да е кротичък и манечък, толкоз се налива кат бостанска фитария(2).

Да кажеш, че всеки ден пие?! Не!   Ама понякога му се случва, особено лятоска(3).

Да кажеш, че има лошо пиянство. Съвсем не!

 Дядо Станьо веднъж ми разправя, че едно време, някога си отдавна в Египет по време на сушава година фараонът заповядал да заколят лъвове, свине и овце и да полеят с кръвта им лозята. Според него затова едни ставали агресивни скандалджии, кат лъвове, a други пък повръщат и се въргалят кат свине дет им падне.

По Станьовата логика Данчовото пиянство си е овчо отвсякъде. Той като се удърви, гледа само де да прилегне. Няма да се закача, няма да прави дивотии. Просто ляга и спи.

Но винаги в каруцата си.

            Паркира пред кръчмата, оставя коня отвързан да блее в некролозите на електрическия стълб, дето е отпред, и поздравявайки бодро всички, ще седне да удари някой друг облак(4)  докато не му притъмнее небенцето. Като усети, че му причернява, ще се надигне и бавно ще затътрузи крака към каруцата без да смее да ги вдига. Влачи цървули, ше каеш, че мозайката на пода иска да изглади. Смешна гледка е, като се опитва да се качи без чужда помощ в нея. Аз, кат го видя, жал ми става. Той пък, горкият, кат го жилне пчелата по езика, и да говори не може, само жужи:

             - Д... ссссссле... сссссм... сссм!

 Туй значи:  „Даскале, аз сам !”

Ляга си човекът в каруцата и конят „так-так” към тях. Кат стигне животно до протката, само ще тупне с крак няколко пъти, ще изцвили нервно, та да го чуе Данчовица и толкоз.  То тя, женицата, си знае, че мръкне ли се и Данчо го няма, значи е или при баджанак си, или при кума си, или в кръчмата. Може да се разпеняви  малко, кат го види, но и минава бързо, щото си е кротка.

            Помня, че беше едно жежко лято. Жарко и сухо.  Реката спадна на половина, а овцете лягаха да пладнуват още в десет часа. До пет-шест следобенка никой не мож видя. Всичко се криеше да дреме, кой дет намери. Попът в хладната черква, дядя ви Станя в мазето си връз старата  папурена рокозка, а аз гледах  гората да хвана. Жега ви казвам, та чак асфалтът ти пари, кат стъпваш. Вечер обаче, като станеше ладно, като зацвърчат тия ми ти шурци и около крушките почваха да се гонят мухи, най-сладки приказки  имаше при наш Асенчо  кръчмарчето...

Как да не се пусне човек до там и да не удари няколко?!?! 

Точно през туй лято Данчо се разболя и не се показа три дни навън. Да е от пиянство настинал? Не!

Настина заради булката си,  щот една вечер, кат отново си къртел блажено в каручката, тя не се показала и го зарязала навън  барабар с каруца и кон. То животното поседяло кротичко, чакало си, но след като видяло, че стопанката не излиза, взело да чатка с копита, да цвили възмутено и въобще да дига такава шумотевица, че може да се е пробвало и с глава само да си отвори.

            Виждали ли сте кротка женица кат се заинати какво става???

Ми може и да сте виждали, ама превозът на Данчо такъв опит няма и кой знае колко време е седял, вперил очи в тъмното, с надежда, че  ей сега ще го приберат. Сигурно по някое време нещо му е прищракнало в главицата, защото дал на заден ход, обърнал и тръгнал към баджанака на стопанина си.

Не се знае колко време е седял там. Но пак сменил къщата, защото кумецът на нашия герой разказва, че излязъл да пикае и видял каручката с кафявия двигател пред неговата протка, та прибрал и Данчо, и превоза му.

Кон веднъж, ви казвам! !

А наш Данчо Кончев късметлия човек.

Случил е на кон и на кум!

1 Протка – Порта (диал.)

2 Фитария – градинска леха (диал.)

3 Лятоска – през лятото, лятно време (диал.)

4 Облак – алкохолен коктейл, състоящ се от равни части ментов ликьор и мастика.