Кой?
Данчо Койчев ли?
Ами тръгнете по главната улица от центъра на селото към Бойкини. Подминете ли училището, завийте вдясно. Ще видите грамадна старовремска дървена протка(1). Обикновено пред нея седи едно малко конче с ръждив цвят и размахва небрежно опашка пред каруца със сенце. Та видите ли го, стигнали сте дома на Койчев, но зарад коня всички му викаме Кончев.
Самият Данчо с нищо няма да ви впечатли. Той е един такъв дребничък и слаб. Винаги ми е напомнял на мушица с тез големи очи, и тая негова душица, крехка и прозрачна кат крилца. Дори като се ядоса за нещо дребно на булката си, тя досадно ще му махне с ръка и ще му рече: „Ай стига си бръмчал!”
Забележителното на това негово конче с налудничав поглед, зарад което го прекръстихме е, че има памет животното, пък и не пие. За разлика от стопанина си, който колкото да е кротичък и манечък, толкоз се налива кат бостанска фитария(2).
Да кажеш, че всеки ден пие?! Не! Ама понякога му се случва, особено лятоска(3).
Да кажеш, че има лошо ...