20 ene 2007, 15:51

Приказка с край безкрай

  Prosa
1.3K 0 2
1 мин за четене
Повярвайте ми няма по-дълга въздишка от тази, която поех в онази секунда, слизайки от автобуса. Едва не се оказа и последната, но поне с тази картина съм свикнала. Главният герой винаги е един и същ само дето поддържащата женска роля на почти всеки месец се мени. Моят главен герой отново беше в нечий чужд филм, в нечия чужда прегръдка. А аз все така трепереща (макар  вечерта да е топла и приятна), се препъвам сякаш в миналите си грешки. Поемам с привидно спокойствие поредната крачка, но това си е просто рефлекс. Истината е, че така ми омръзна да бягам, че ми се прииска да приседна до тях и да им се радвам, дори с разбито сърце.
Повярвайте ми - няма по-дълга секунда от тази, в която погледите ни се срещнаха! И няма по-голяма загадка от тази защо на нейно място не съм аз. Вярно, бяхме деца, когато се влюбихме, но трявба ли да сме деца и след толкова време? А този поглед - ах, този поглед... Дълбок като морето и вечно питащ защо така се стекоха нещата. Сърцето бие силно, краката едва изправени се държат, главата вдигната високо -все същият сценарии. Мислите ми се лутат като пощурели, но въпреки това продължавам.
Повярвайте ми - няма по-голяма сила от тази да продължиш, когато ти се иска да спреш. Но защо сега да спирам?! Тя сега е в неговият филм, а аз пропуснах своя шанс. Животът за него продържава. Моят си остава все същия с всяка направена крачка към поредният ден. Не искам пак да го забъркам в същият водовъртеж на бягане, лутане и страдания. Затова сега го подминавам - за него ще е най-добре просто да обърне гръб.
Отново усещам погледа му, вперен в моята сянка. Сега тя ще го попита какво става, а той ще й прошепне тихо:  "Нищо никога не е ставало...".  Аз ще продължа напред с приказката си за нашата раздяла, в която последната дума явно тя вече е написала.
Но повярвайте ми - понякога си мисля, че този край все още не е написан...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...