Jan 20, 2007, 3:51 PM

Приказка с край безкрай

  Prose
1.3K 0 2
1 min reading
Повярвайте ми няма по-дълга въздишка от тази, която поех в онази секунда, слизайки от автобуса. Едва не се оказа и последната, но поне с тази картина съм свикнала. Главният герой винаги е един и същ само дето поддържащата женска роля на почти всеки месец се мени. Моят главен герой отново беше в нечий чужд филм, в нечия чужда прегръдка. А аз все така трепереща (макар  вечерта да е топла и приятна), се препъвам сякаш в миналите си грешки. Поемам с привидно спокойствие поредната крачка, но това си е просто рефлекс. Истината е, че така ми омръзна да бягам, че ми се прииска да приседна до тях и да им се радвам, дори с разбито сърце.
Повярвайте ми - няма по-дълга секунда от тази, в която погледите ни се срещнаха! И няма по-голяма загадка от тази защо на нейно място не съм аз. Вярно, бяхме деца, когато се влюбихме, но трявба ли да сме деца и след толкова време? А този поглед - ах, този поглед... Дълбок като морето и вечно питащ защо така се стекоха нещата. Сърцето бие силно, краката едва изправени се държат, главата вдигната високо -все същият сценарии. Мислите ми се лутат като пощурели, но въпреки това продължавам.
Повярвайте ми - няма по-голяма сила от тази да продължиш, когато ти се иска да спреш. Но защо сега да спирам?! Тя сега е в неговият филм, а аз пропуснах своя шанс. Животът за него продържава. Моят си остава все същия с всяка направена крачка към поредният ден. Не искам пак да го забъркам в същият водовъртеж на бягане, лутане и страдания. Затова сега го подминавам - за него ще е най-добре просто да обърне гръб.
Отново усещам погледа му, вперен в моята сянка. Сега тя ще го попита какво става, а той ще й прошепне тихо:  "Нищо никога не е ставало...".  Аз ще продължа напред с приказката си за нашата раздяла, в която последната дума явно тя вече е написала.
Но повярвайте ми - понякога си мисля, че този край все още не е написан...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маги All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...