4 mar 2011, 22:35

Приказки без край 

  Prosa » Cartas
1579 0 0
3 мин за четене
Приказки без край!
Лежа в ръцете ти - усещам любовта - истинска и чиста. Прегръдката ти топла и нежна ме закриля! А, аз стиснала съм те, като дете, което стиска сладкиш, със страх да не ми бъдеш отнет. Говориш ми с догадки - не казваш нищо ясно. Думите ти звучат така мило и нежно, като любовна песен се леят. Пленена от невинните очи и страстните ти устни, моля се да не се влюбя. Разговорите ми с теб ми стават трудни, нали опитвам се да крия колко хлътнала съм по теб. Как само ме изгаряш с едно докосване. Когато си тук, не усещам студ. Когато си до мен, усмивката ми не слиза от лицето. Още усещам как галиш ме нежно, как целуваш ме страстно. Побъркваш ме, мили.
Искам вечер да лягам до теб! Искам тази студена вечер ти да си тук да ми дадеш от топлината си, да ме изпиваш с целувки. Да усетя как ръцете ти играят си по кръста ми, как устните ти допират моите. В блажен миг на удоволствие искам да гледам в очите ти. Да усетя косите ти върху лицето си. Да хапя устни и с нокти да раздера всички ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Апокалиптикс А Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??