4.03.2011 г., 22:35 ч.

Приказки без край 

  Проза » Писма
1483 0 0
3 мин за четене

Приказки без край!

 


         Лежа в ръцете ти - усещам любовта - истинска и чиста. Прегръдката ти топла и нежна ме закриля! А, аз стиснала съм те, като дете, което стиска сладкиш, със страх да не ми бъдеш отнет.  Говориш ми с догадки - не казваш нищо ясно. Думите ти звучат така мило и нежно, като любовна песен се леят. Пленена от невинните очи и страстните ти устни, моля се да не се влюбя. Разговорите ми с теб ми стават трудни, нали опитвам се да крия колко хлътнала съм по теб. Как само ме изгаряш с едно докосване. Когато си тук, не усещам студ. Когато си до мен, усмивката ми не слиза от лицето. Още усещам как галиш ме нежно, как целуваш ме страстно. Побъркваш ме, мили.

          Искам вечер да лягам до теб! Искам тази студена вечер ти да си тук да ми дадеш от топлината си, да ме изпиваш с целувки. Да усетя как ръцете ти играят си по кръста ми, как устните ти допират моите. В блажен миг на удоволствие искам да гледам в очите ти. Да усетя косите ти върху лицето си. Да хапя устни и с нокти да раздера всички чаршафи. От екстаз да крещя. Нека бъда твоя!

           Искам след полунощ да заспя до теб! Искам да легна на гърдите ти, да чуя шепота на сърцето ти. Да усетя как притиснал си ме силно с двете си ръце, как неутолимата ми жажда за теб за миг е притихнала. Чувство на сигурност, чувството, че някой те закриля! Мислите ми да спрат. Нека бъда твоя!

           А на сутринта, когато слънцето пусне първите си лъчи да играят по нашите лица - тръгни си! Целуни ме за "Сбогом". Остави ме да спя в своето леговище сама, неосъзнавайки какво ме чака след това. Всяка приказка си има край! Бях твоя!

          Когато се събудя, ще крещя! Болката ще ме раздира. Сълзите ще се леят! След години ще се събудя с усмивка, сещайки се за тази нощ. Връщайки всичко назад - там, там, където била съм твоя! Там, в този миг на сбъднати мечти. Аз не ще се сетя за болката, сълзите, тъгата  -  само за красотата на сливащите се тела. Красотата на любовта! Защото, ако ти си правил секс с мен, то аз правих любов с теб. Там с усмивка ще затварям очи да те усетя за миг пак. Бях твоя!

          Ала събудя ли се и ти си там! В двореца ми от рози - ще те целуна. Ще направя закуска с любов, ще пея с любов, ще те гледам с любов! Аз ще сияя и ще те обичам, а ние не искаме това! Там аз ще те обсипя с лъчи от щастие и любов. Твоя съм!

         Всяка приказка си има край! Ще дойде ден, в който ще сме си сиви, омръзнали. Ти ще се чувстваш в плен - жадуваш за свобода, ще избягаш от мен! Тогава аз ще се будя сутрин със сълзи, а болката ми ще ме приспива нощем. Всеки друг ще бъде теб. Теб - с други очи, теб - с други коси, подобие от което ще боли! Твоя ще съм!

        Живея в приказка. Ти си там, моят принц на бял кон! Целувката ти за мен е  въздух, прегръдката ти за мен е водата, ти за мен си животът! Егоистично искам да те задържа. Наивно вярвам, че ще бъдеш мой, защото аз вече съм твоя! Знаейки това - плача, крещя! Всяка приказка има своя край! Твоя съм била, твоя съм сега! Ти решаваш докога ще продължи това! Твоя съм!

     Няма приказки без край!

 

                                                                                                   Апокалиптикс...

© Апокалиптикс А Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??