ПРИКАЗКИТЕ НА БАЩА МИ
разказва д-р Елена Димова
ДЯДО ТРИЧКО
Майка ми и баща ми са от две малки селца в Гръцка Македония.
Много обичахме да слушаме разказите за дядо Тричко. Оказа се, че и майка ми го познава. Той ходел и в тяхното село. Понякога и майка ми разказваше за него.
Селото на дядо Тричко било балканско. Нямали някакъв особен поминък. Не ставала там пшеница, нито ръж. Единственото, което имали били кестените. Натоварвал той магарето с няколко крини кестени и слизал в техните села, за да ги разменя с жито или с нещо друго. Майка ми допълваше, че носел и някакви лакомства и дрънкулки за децата, а децата му носели яйца. А понякога се шегували и му давали яйцата от полога. Бедно било селото на Дядо Тричко, но хората се имали за много хитри и умни.
Наканил се дядо Тричко да тръгва с магарето надолу към полските села.
- Забрави да си вземеш хляб, мъжо - напомнила му стрина Тричковица.
- Не се притеснявай, онези камбарбаци и хляб ще ми дадат и сирене ще ми дадат, и . . .
Тръгнал дядо Тричко. Дошъл в центъра на селото и започнал да бие магарето си. Магарето се дърпало, той го удрял. Една жена видяла какво става и попитала:
- Дядо Тричко, защо биеш магарето си?
- Изяде ми хляба.
- Е, за един хляб да биеш магарето си. Чакай сега ще ти донеса - отвърнала жената.
- А бе, знам и хляб ще ми дадеш и сирене ще ми дадеш и пипонь ще ми да-деш, но защо да изяде моя хляб.
И жената му донесла.
* * *
Непознати думи:
Камбарбаци - нещо като будали, нескопосани, прости хора. Понякога и майка ми казваше на баща ми, че е камбарбак. А ние децата започвахме да се смеем, като имахме предвид, приказката за дядо Тричко. Хората от богатите села давали без мяра, били щедри, добродушни. А хората от бедните планински села, хем нямали, хем се имали на голямо.
Пипонь - пъпеш.
Разказът се разказваше на македонски. Репликите на дядо Тричко са много смешни. А и интонацията, с която разказваше баща ми беше неповторима.
* * *
Дядо Тричко понякога оставал да преспи в къщата на дядо ми Димо.
Наложило се на баща ми и дядо ми да отидат в селото на дядо Тричко. Най-близката воденица била в неговото село. От околните села отивали да си смелят житото там.
Приготвил дядо ми каруцата, сложил чувалите и отишли да мелят житото. Но този ден, като че ли се наговорили, имало опашка при воденицата. Тъй като селото било далеч, а нямало да смелят житото същия ден, решили да преспят у дядо Тричко и на другия ден, след като си свършат работата, да се приберат.
Отишли дядо ми Димо и баща ми до къщата на дядо Тричко. Почукали на портата. Излязъл дядо Тричко. Обяснили му, че искат да преспят у тях и че на другия ден ще се приберат.
- Не мога да ви пусна вкъщи. Ще ми изплашите жената и децата с тези кожуси. Не мога да ви пусна. - и затворил вратата.
- Не очаквах да не ни приеме.Толкова често приспива у нас - казал дядо ми и решил да му го върне.
Там зимите не били много студени, пък били и с кожуси. Успели някак да изкарат нощта. Смлели житото и се прибрали.
Баща ми и дядо ми се разбрали как да постъпят, ако дядо Тричко дойде да пренощува отново у тях.
И ето един ден, дошъл дядо Тричко, ни лук ял, ни лук мирисал. Седнали на софрата да вечерят.
- Танасе, иди да видиш животните дали са прибрани и да им сложиш да ядат.
Станал баща ми, отишъл при магарето на дядо Тричко, развързал го и го натирил навън, далеч от тяхната къща. Прибрал се и казал:
- Някой оставил пътната врата отворена и магарето на дядо Тричко го ня-ма в двора.
- Бре, ами сега, бай Димо, какво да правя? - казал бай Тричко. - Ще изляза да го потърся.
Прекъснал си дядо Тричко вечерята и отишъл да търси магарето. Баща ми пък излязъл и подпрял външната врата. След около половин час се затропало на външната врата. Излязъл дядо ми вън до външната врата и казал на турски език:
- Нямаме наши хора навън. Всички наши хора са си в къщи. На просяци не отваряме.
Така дядо ми и баща ми се разплатили достойно с дядо Тричко.
- - - - - - - -
Непознати думи:
Софра - малка кръгла маса, около нея се сяда на малки трикраки столчета или на възглавници. Спомням си, когато бях малка ние също се хранехме на такава софра.
© Елена Димова Todos los derechos reservados