29 oct 2007, 9:02

Приятелю

  Prosa » Cartas
1.9K 1 5
1 мин за четене
Здравей!
Ти помниш ли когато пътищата ни се сляха? Когато зимата хладно и злобно щипеше бузите ни? Когато съдбата реши да бъдем приятели? Здравей, Приятелю! Аз не помня как се казваш, не помня от къде си и как си долетял до мен. Аз усещам, че и ти не знаеш коя съм аз, но запомни: "Очите знаят всичко!". Бих могла да ти говоря много, бих могла да ти разкажа всичко, но ти само стой и ме гледай в очите. Виж как сълзите са оставили следи по лицето ми, виж как болката и страданието са набраздили челото ми - като нивите през есента. Но ти не бързай, драги ми приятелю, чуй смеха от мойте устни. Смехът, носещ аромат на лято и полски цветя. Чуй, ще ти стане леко на душата и ще забравим есенната ни тъга.
Недей тъжи, когато косите посивеят, спомни си, че златисти бяха те! В мен не ще да спре да бие типичното младенческо сърце. Недей плачи и за годините отминали с такава луда жар, у нас ще продължи да си вирее оня присъщен чар.
И тъй, Приателю любими, някой ден и нас ще спре да ни боли, когато 100 годишни ще умреме и светли още ще са наш`те младини!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Баротева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно е!!!Прегръдки
  • Коя зодия еспоменатият приятел?
  • Късметлия си да срещнеш такъв човек. 1 на милиони може да бъде истински приятел 6
  • От това става страхотен стих!!!
    Поздрави за посвещението!
  • Посвещавам го на най-скъпия си приятел.Датата 13.02.2004 (петък) ще остане в моята история като един от най-милите и скъпи дни в живота ми.Понякога едно приятелство би могло да бъде по-ценно и по-скъпо от всичките злата и диаманти в целия свят.
    Този човек ми даде достатъчно много за да остане завинги в сърцето ми.Човек когото не мога да опиша дори и с най-красивите епитети,които могат да съществуват.Човек,който значи прекалено много за мен!

Selección del editor

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...