Oct 29, 2007, 9:02 AM

Приятелю

  Prose » Letters
1.8K 1 5
1 min reading
Здравей!
Ти помниш ли когато пътищата ни се сляха? Когато зимата хладно и злобно щипеше бузите ни? Когато съдбата реши да бъдем приятели? Здравей, Приятелю! Аз не помня как се казваш, не помня от къде си и как си долетял до мен. Аз усещам, че и ти не знаеш коя съм аз, но запомни: "Очите знаят всичко!". Бих могла да ти говоря много, бих могла да ти разкажа всичко, но ти само стой и ме гледай в очите. Виж как сълзите са оставили следи по лицето ми, виж как болката и страданието са набраздили челото ми - като нивите през есента. Но ти не бързай, драги ми приятелю, чуй смеха от мойте устни. Смехът, носещ аромат на лято и полски цветя. Чуй, ще ти стане леко на душата и ще забравим есенната ни тъга.
Недей тъжи, когато косите посивеят, спомни си, че златисти бяха те! В мен не ще да спре да бие типичното младенческо сърце. Недей плачи и за годините отминали с такава луда жар, у нас ще продължи да си вирее оня присъщен чар.
И тъй, Приателю любими, някой ден и нас ще спре да ни боли, когато 100 годишни ще умреме и светли още ще са наш`те младини!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Баротева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасно е!!!Прегръдки
  • Коя зодия еспоменатият приятел?
  • Късметлия си да срещнеш такъв човек. 1 на милиони може да бъде истински приятел 6
  • От това става страхотен стих!!!
    Поздрави за посвещението!
  • Посвещавам го на най-скъпия си приятел.Датата 13.02.2004 (петък) ще остане в моята история като един от най-милите и скъпи дни в живота ми.Понякога едно приятелство би могло да бъде по-ценно и по-скъпо от всичките злата и диаманти в целия свят.
    Този човек ми даде достатъчно много за да остане завинги в сърцето ми.Човек когото не мога да опиша дори и с най-красивите епитети,които могат да съществуват.Човек,който значи прекалено много за мен!

Editor's choice

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...